До днес са познати три основни типа стареене на кожата, описани и третирани в козметиката."Студената терапия" дава основно два резултата:

- Хронологично стареене

То е следствие от съвкупно програмирани генетични изменения, които засягат епидермата, дермата и хиподермата, отслабвайки опорната защита на кожата. Така кожата е по-слаба, а бръчката се издължава. Тези симптоми са видими след 40 г. (фиг. 1)

- Хормонално стареене

В менопаузата, с понижаване на хормоналната активност, кожното овехтяване се засилва. Хормоналните изменения повреждат кожата: тя губи своята гъстота, изсушава се, отпуска се дермоепидермичното съединение. Лицето губи своя овал. (фиг. 2 )

- фотоиндуктивно стареене

Този феномен се наблюдава през целия живот на човека - от момента, в кой то кожата се изложи на дневна светлина. Действието на ултравиолетовите лъчи (UVA) върху кожата разрушава механизмите за обновяване на клетките и поражда нерегулярно производство на меланин: кожата става грапава, цветът на лицето губи своята хомогенност, бръчките се появяват. Свойствата на дермичните тъкани не са толкова добри, епидермисът е по-малко защитен, бръчките се издълбават и микробраздичките се появяват. (фиг. 3)

Накратко: стареенето на кожата зависи от генетично наследения "часовник" (това са хронологичното и хормоналното стареене) и от външните утежняващи фактори (излагане на слънчеви места). Тези параметри въздействат неумолимо на бръчките, като ги труп ат една върху друга: бръчките стават все по-дълбоки, кожата остарява.

(фиг. 5) (фиг. 6)

фибробласт - дермична, съкращаваща се клетка. Под въздействието на силите на напрежение фибробластът е податлив към възприемане на съкратителни свойства. Също както мускулните клетки той съдържа актин и миозин - двата подбудителя на съкращението. В момента, в който актинът и миозинът получат заповед за контракция, те се съединяват, за да я предизвикат. (фиг. 5) Фиг. 5: Имунофлуоресцентна снимка на фибробласт. В червено - миозин. В зелено - актин. Съкращаването на фибробластите е предизвикано от поток от калций. Калцият е биологичният пратеник, който управлява заповедите за контракции на съкращаващите се дермични клетки - фибробластите. Навлизайки в клетката, той предизвиква раздвижване на актина и миозина. Благодарение на техника за флуоресцентно маркиране успешно беше визуализиран калцият в момента на проникването му във фибробласта, за да предизвика контракция. (фиг.6) С оглед на ключовата роля на калция в механизма на клетъчното съкращаване изследванията на активите са насочени към това да му се противопоставят, за да ограничат дермоконтракциите и да благоприятстват дермоотпускането, за да коригират бръчките и постепенно да ги намалят.

1 . Хистология на кожата. Кожата е съставена от надградени един над друг пластове епидермис, дерма и хиподерма (фиг. 7). фините неравности (бръчици) върху кожната повърхност могат да бъдат следствие от повтарящи се присвивания на кожата, наложени от вътрешни сили (контракциите).

2 . Реструктуриране на дермичната тъкан. Структурата на дермата е образувана от преплитане на снопи от колаген и мрежа от еластични фибри, всичко това обвито в протеогликаничен гел. (фиг. 8)

Насочването на снопите колаген е директно свързано с това на основните меланични сили, предадени в кожата. Ето така на мястото върху кожата, към което са насочени перпендикулярно снопите от колаген, се образува бръчица (фиг.9).

3 . Действие на дермичните клетки върху снопите от колаген. Дермичните клетки, които синтезират своите съставки, са разстлани и закрепени върху снопче-та от колаген (фиг. 10). Тези, които имат способността да се съкращават, извършват влачещо движение върху снопите от колаген. Имено този механизъм участва в прогресивното издълбаване на бръчките.

Контролът на свързващия динамичен модул - от една страна, насочването на снопите от колаген, и, от друга страна, сцеплението и съкращаемостта на клетките, би трябвало да повлияе върху микрорелефа на кожната повърхност.